Избрах си те.
С безсмисленото суетене сутрин,
с вечерните кавги за дреболии,
с петната от кафе,
с немитите чинии,
със жълтите стотинки в джоба,
със отмалелите ръце и бръчките,
с течението под вратата
и задъхването,
и лекото приболване отляво –
с препъването и умората,
и шепата изсъхнали сълзи,
с пропуснатите вчерашни усмивки
и сънищата черно-бели утрешни.
За мене подреден не ставаш.
Разбутах те - за да си ми… удобен.
И само мой. Живот.
© Дора Павлова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
