Само няколко стълби надолу
със крака си да смачкам газта
и, торнадностихийна и гола,
да засмуча с дъх твойта душа.
Пластилинена твърдост ще срещне
маникюрът ми, жаден за плът,
пет минути ще даваш заето
и очите ти ще изхвърчат...
Аз езика ти, вързан на възел,
ще разплитам с език от кашмир,
ще оплиска гърдите ми гъдел -
капки бисери - бранд еликсир...
Във ръцете ми като хартия
ще се гънеш и ще шумолиш.
Имам пълен чувал с лудории -
за захранка и ултрафетиш.
Само няколко... стълби. Надолу.
Пет-шест гръмки акорда за страст...
Ясновидка съм, знам епилога:
край на всички копнежи във нас.
© Гергана Иванова Все права защищены