Само поглед
808
0
3
Само поглед и изчезва всичко покрай мен.
Само дума и очите заблестяват.
От вълнение със пламък необикновен,
от вълнение, което мислите ми изпарява.
Остава ми единствено инстинкта,
пораждащ в мен неудържим стремеж.
Да се приближа той ме подтиква.
Да те имам става мой копнеж.
Обвий ръце около мене
и дъха ми бързо спри!
Накарай ме да стена,
устни ти до моите допри!
Сърцето нека да препуска,
конвулсии тялото ми да разтрисат.
Побъркай ме, недей ме пуска!
Шепота ми превърни във писък!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Томова Все права защищены
