Jun 11, 2011, 5:45 PM

Само поглед 

  Poetry » Love
638 0 3

Само поглед и изчезва всичко покрай мен.
Само дума и очите заблестяват.
От вълнение със пламък необикновен,

от вълнение, което мислите ми изпарява.

Остава ми единствено инстинкта,

пораждащ в мен неудържим стремеж.

Да се приближа той ме подтиква.

Да те имам става мой копнеж.

Обвий ръце около мене

и дъха ми бързо спри!

Накарай ме да стена,

устни ти до моите допри!

 

Сърцето нека да препуска,

конвулсии тялото ми да разтрисат.

Побъркай ме, недей ме пуска!

Шепота ми превърни във писък!

© Анна Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??