Само прах остава
Сърцето ми се рони
на мънички парченца
и изчезва…
посинява, залинява
и само прах остава.
В усмивката ми няма
онова, което
те кара да онемяваш
при мен да оставаш
и да бъдем пара.
В косите си откривам
късчета магия
а спомени се крият
в парченцата хартия
играят си с ума ми.
И го разтягат и не знае
тук ли е или е в рая
усещам те, а тихо е
жестоко безпощадно.
Но това са само стихове…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Маркова Все права защищены
