Сърцето ми се рони
на мънички парченца
и изчезва…
посинява, залинява
и само прах остава.
В усмивката ми няма
онова, което
те кара да онемяваш
при мен да оставаш
и да бъдем пара.
В косите си откривам
късчета магия
а спомени се крият
в парченцата хартия
играят си с ума ми.
И го разтягат и не знае
тук ли е или е в рая
усещам те, а тихо е
жестоко безпощадно.
Но това са само стихове…
© Петя Маркова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
