Сърцето ми се рони
на мънички парченца
и изчезва…
посинява, залинява
и само прах остава.
В усмивката ми няма
онова, което
те кара да онемяваш
при мен да оставаш
и да бъдем пара.
В косите си откривам
късчета магия
а спомени се крият
в парченцата хартия
играят си с ума ми.
И го разтягат и не знае
тук ли е или е в рая
усещам те, а тихо е
жестоко безпощадно.
Но това са само стихове…
© Петя Маркова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
