30 янв. 2007 г., 14:52

Само спомен

995 0 8
От тебе само спомен ми остана,
за нашата искренна любов,голяма.
Но и той угасва вече в мен,
избледнява с всеки изминал ден.

Прекалено дълго за тебе ме боля,
обгръщаше ме неспирна тъга.
Но някак измежду всичките сълзи
започна да ми ставаш безразличен ти!

А колко се страхувах(почти забравих)
да те изтръгна от своето сърце.
Но след като спомена изоставих,
разбрах,че тъй е най-добре!

На Ники

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Насето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дано и аз си го пожелавам
  • Поздравления! А сигурно знаеш,че всеки може да си откъсне от златистите есенни листа- аз също съм го направил! Пожелавам ти и ти да го направиш като момичето от моята снимка с момче и свързано с него!
  • Поздрави и за този стих, Насе!!!
  • Направо ме караш доста да се замислям!Поздрав!!!
  • Ще се коментираме пък, да видим какво ще излезе. Защо не потърсиш вдъхновението си в тихата страст, която е по силна от силната, пречупващата, а?
    Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...