Jan 30, 2007, 2:52 PM

Само спомен

  Poetry
991 0 8
От тебе само спомен ми остана,
за нашата искренна любов,голяма.
Но и той угасва вече в мен,
избледнява с всеки изминал ден.

Прекалено дълго за тебе ме боля,
обгръщаше ме неспирна тъга.
Но някак измежду всичките сълзи
започна да ми ставаш безразличен ти!

А колко се страхувах(почти забравих)
да те изтръгна от своето сърце.
Но след като спомена изоставих,
разбрах,че тъй е най-добре!

На Ники

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Насето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано и аз си го пожелавам
  • Поздравления! А сигурно знаеш,че всеки може да си откъсне от златистите есенни листа- аз също съм го направил! Пожелавам ти и ти да го направиш като момичето от моята снимка с момче и свързано с него!
  • Поздрави и за този стих, Насе!!!
  • Направо ме караш доста да се замислям!Поздрав!!!
  • Ще се коментираме пък, да видим какво ще излезе. Защо не потърсиш вдъхновението си в тихата страст, която е по силна от силната, пречупващата, а?
    Поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...