30.01.2007 г., 14:52

Само спомен

998 0 8
От тебе само спомен ми остана,
за нашата искренна любов,голяма.
Но и той угасва вече в мен,
избледнява с всеки изминал ден.

Прекалено дълго за тебе ме боля,
обгръщаше ме неспирна тъга.
Но някак измежду всичките сълзи
започна да ми ставаш безразличен ти!

А колко се страхувах(почти забравих)
да те изтръгна от своето сърце.
Но след като спомена изоставих,
разбрах,че тъй е най-добре!

На Ники

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Насето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано и аз си го пожелавам
  • Поздравления! А сигурно знаеш,че всеки може да си откъсне от златистите есенни листа- аз също съм го направил! Пожелавам ти и ти да го направиш като момичето от моята снимка с момче и свързано с него!
  • Поздрави и за този стих, Насе!!!
  • Направо ме караш доста да се замислям!Поздрав!!!
  • Ще се коментираме пък, да видим какво ще излезе. Защо не потърсиш вдъхновението си в тихата страст, която е по силна от силната, пречупващата, а?
    Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...