САМО ТЕ
Прозорец скучен, четири стени,
легло и маса... и един компютър.
По мрежата в безличните ми дни
дъгата на надеждата ми пускат
приятелите ми добри!
Но знам, вратата ще отварят,
ще носят слънце в мрачния ми свят,
с душата ми които разговарят –
най-истинските ми от тях!
И само те във времето остават!
© Христина Радомирова Все права защищены