Jan 20, 2013, 10:14 PM

Само те

786 0 12

САМО ТЕ

 

Прозорец скучен, четири стени,

легло и маса... и един компютър.

По мрежата в безличните ми дни

дъгата на надеждата ми пускат

приятелите ми добри!

 

Но знам, вратата ще отварят,

ще носят слънце в мрачния ми свят,

с душата ми които разговарят –

най-истинските ми от тях!

И само те във времето остават!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Радомирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...