Jan 20, 2013, 10:14 PM

Само те 

  Poetry » Landscape
660 0 12
САМО ТЕ
Прозорец скучен, четири стени,
легло и маса... и един компютър.
По мрежата в безличните ми дни
дъгата на надеждата ми пускат
приятелите ми добри!
Но знам, вратата ще отварят,
ще носят слънце в мрачния ми свят,
с душата ми които разговарят –
най-истинските ми от тях!
И само те във времето остават!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Радомирова All rights reserved.

Random works
: ??:??