20 ene 2013, 22:14

Само те 

  Poesía » Del paisaje
590 0 12

САМО ТЕ

 

Прозорец скучен, четири стени,

легло и маса... и един компютър.

По мрежата в безличните ми дни

дъгата на надеждата ми пускат

приятелите ми добри!

 

Но знам, вратата ще отварят,

ще носят слънце в мрачния ми свят,

с душата ми които разговарят –

най-истинските ми от тях!

И само те във времето остават!

 

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??