22 окт. 2007 г., 13:57

Само теб

743 1 0

Само теб

Къде си ти?
Не знам аз сега.
Сам ли си?
Кажи ми ти, кажи...

Дали ме жадуваш още ти?
Или тя всичко наше заличи?
Обичаш ли ме както преди?
Не ми отговаряй,
защото от това най-много ще боли.

Другата те обича,
не се съмнявам в това.
Искам в този миг теб,
дори да знам, че е невъзможно.

Обичам те, разбери.
Но ти не знаеш колко безумно мен ме боли.
Силно искам те само за мен,
но това е толкова недопустимо.

Сега ходя сама из града
в компанията на тъмнината.
Прегръщат ме отново нежелани спомени
за нашето щастливо минало.

А колко красива бе любовта ни!
Магия беше тя.
И колко подло ти изневерих и те нараних!
Любовта аз за миг провалих.

Забрави ме ти
и нежността превърна в лед.
Едва ли някога би ми простил,
но само теб ще чакам аз.

Времето назад аз не мога да върна,
да изтрия раните, които ти причиних.
Късно е, знам, но само теб обичам
и теб искам само за мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Конова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...