22.10.2007 г., 13:57

Само теб

735 1 0

Само теб

Къде си ти?
Не знам аз сега.
Сам ли си?
Кажи ми ти, кажи...

Дали ме жадуваш още ти?
Или тя всичко наше заличи?
Обичаш ли ме както преди?
Не ми отговаряй,
защото от това най-много ще боли.

Другата те обича,
не се съмнявам в това.
Искам в този миг теб,
дори да знам, че е невъзможно.

Обичам те, разбери.
Но ти не знаеш колко безумно мен ме боли.
Силно искам те само за мен,
но това е толкова недопустимо.

Сега ходя сама из града
в компанията на тъмнината.
Прегръщат ме отново нежелани спомени
за нашето щастливо минало.

А колко красива бе любовта ни!
Магия беше тя.
И колко подло ти изневерих и те нараних!
Любовта аз за миг провалих.

Забрави ме ти
и нежността превърна в лед.
Едва ли някога би ми простил,
но само теб ще чакам аз.

Времето назад аз не мога да върна,
да изтрия раните, които ти причиних.
Късно е, знам, но само теб обичам
и теб искам само за мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Конова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...