Само теб

Къде си ти?
Не знам аз сега.
Сам ли си?
Кажи ми ти, кажи...

Дали ме жадуваш още ти?
Или тя всичко наше заличи?
Обичаш ли ме както преди?
Не ми отговаряй,
защото от това най-много ще боли.

Другата те обича,
не се съмнявам в това.
Искам в този миг теб,
дори да знам, че е невъзможно.

Обичам те, разбери.
Но ти не знаеш колко безумно мен ме боли.
Силно искам те само за мен,
но това е толкова недопустимо.

Сега ходя сама из града
в компанията на тъмнината.
Прегръщат ме отново нежелани спомени
за нашето щастливо минало.

А колко красива бе любовта ни!
Магия беше тя.
И колко подло ти изневерих и те нараних!
Любовта аз за миг провалих.

Забрави ме ти
и нежността превърна в лед.
Едва ли някога би ми простил,
но само теб ще чакам аз.

Времето назад аз не мога да върна,
да изтрия раните, които ти причиних.
Късно е, знам, но само теб обичам
и теб искам само за мен.