Само ти
Исках да се спра, но не успях,
излъгах теб, себе си и това е грях...
Как да те погледна в очите,
докато ми казваш "Колко те обичам"!?
Не оцених какъв си всъщност,
все се дърпах, за мен беше важна само хорската външност...
Ти дойде и ме измъкна от тъгата,
ти дойде и върна ми светлината!
А аз упорито затъвах надолу,
не мислейки, че за теб съм начало ново...
Спаси ме от самата мен!
Изгори всеки един спомен!
И не бягай, помогни ми,
не издържам, БОЛИ МЕ!
Ти единствен остана, няма на кого да се опра,
моля те, ела, дано тогава се спра!
Аз съм си най-страшният враг и най-болезнен,
той ме кара да се чувствам безполезна.
Протягам ръка към теб с последната си надежда
и знам, че само ти към пропастта не ме отвеждаш!!!
излъгах теб, себе си и това е грях...
Как да те погледна в очите,
докато ми казваш "Колко те обичам"!?
Не оцених какъв си всъщност,
все се дърпах, за мен беше важна само хорската външност...
Ти дойде и ме измъкна от тъгата,
ти дойде и върна ми светлината!
А аз упорито затъвах надолу,
не мислейки, че за теб съм начало ново...
Спаси ме от самата мен!
Изгори всеки един спомен!
И не бягай, помогни ми,
не издържам, БОЛИ МЕ!
Ти единствен остана, няма на кого да се опра,
моля те, ела, дано тогава се спра!
Аз съм си най-страшният враг и най-болезнен,
той ме кара да се чувствам безполезна.
Протягам ръка към теб с последната си надежда
и знам, че само ти към пропастта не ме отвеждаш!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Борисова Все права защищены
