22 февр. 2012 г., 23:21

Само ти си моята нежна вест

890 0 3

Достатъчно ли е да го кажа

в полунощ или посред ден

и с вярна обич да ти докажа,

че си най-прекрасна за мен.

 

И сме себе си, дори в повече.

Ти си пламък, а аз съм метал.

Чувствам се милиардер вече,

вкуса на устните ти познал.

 

Нямам свой вестник любим,

само ти си моята нежна вест.

Но в любовта съм велик джин,

с успех ще издържа всеки тест.

 

За нас ще създавам планети,

на живота съм явен господар.

Сърцата ни винаги ще светят,

на истинското чувство съм цар.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Странно, много думи , а чувство? Нещо не усетих да е най-прекрасната за теб, въпреки декларацията ти. Съжалявам...
  • Уважаеми "Велик джин в любовта", и в поезията, както във всичко останало, особено важна е мярата. Когато тя бъде надхвърлена, се получава гротеска. Както е в случая, където си метал, милиардер, цар на истинското чувство, господар на живота и какво ли не още, а двамата сте "себе си, дори в повече". Това звучи и наивно, и смешно, и във всички случаи говори за литературна незрелост. Чети хубава поезия, възпитавай у себе си литературен вкус. Желая ти успех!
  • Чаровно откровение!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...