Feb 22, 2012, 11:21 PM

Само ти си моята нежна вест

  Poetry » Love
887 0 3

Достатъчно ли е да го кажа

в полунощ или посред ден

и с вярна обич да ти докажа,

че си най-прекрасна за мен.

 

И сме себе си, дори в повече.

Ти си пламък, а аз съм метал.

Чувствам се милиардер вече,

вкуса на устните ти познал.

 

Нямам свой вестник любим,

само ти си моята нежна вест.

Но в любовта съм велик джин,

с успех ще издържа всеки тест.

 

За нас ще създавам планети,

на живота съм явен господар.

Сърцата ни винаги ще светят,

на истинското чувство съм цар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Странно, много думи , а чувство? Нещо не усетих да е най-прекрасната за теб, въпреки декларацията ти. Съжалявам...
  • Уважаеми "Велик джин в любовта", и в поезията, както във всичко останало, особено важна е мярата. Когато тя бъде надхвърлена, се получава гротеска. Както е в случая, където си метал, милиардер, цар на истинското чувство, господар на живота и какво ли не още, а двамата сте "себе си, дори в повече". Това звучи и наивно, и смешно, и във всички случаи говори за литературна незрелост. Чети хубава поезия, възпитавай у себе си литературен вкус. Желая ти успех!
  • Чаровно откровение!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...