Само веднъж
Бъди до мен само тази вечер,
целуни само едното ми око,
седни тихо до мен и ми думай
за светлината, топлотата и за нищото,
но не за онова, черното, а за бялото, дишащото,
забравеното в прашасалото пожълтяло томче...
Погали ме само с намек за усмивка,
погледни ме със затворени очи,
само в синевата тиха ме обичай,
а в кръвта си алена и бурна бъди щастлива,
Вземи ме със себе си само веднъж,
на пътешествие до пред блока,
на експедиция до потулената пейка,
седни тихо до мен и ми думай,
че никога - дори само веднъж - няма да се предадеш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владислав Тодоров Все права защищены
