Sep 23, 2010, 11:44 AM

Само веднъж 

  Poetry » Love
1041 0 5

Бъди до мен само тази вечер,
целуни само едното ми око,
седни тихо до мен и ми думай
за светлината, топлотата и за нищото,
но не за онова, черното, а за бялото, дишащото,
забравеното в прашасалото пожълтяло томче...

Погали ме само с намек за усмивка,
погледни ме със затворени очи,
само в синевата тиха ме обичай,
а в кръвта си алена и бурна бъди щастлива,
Вземи ме със себе си само веднъж,
на пътешествие до пред блока,
на експедиция до потулената пейка,
седни тихо до мен и ми думай,
че никога - дори само веднъж - няма да се предадеш.

© Владислав Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??