Само за миг!
Само за миг живота се обръща
и усмивка сладка,
в безкрайни сълзи се превръща!
Сърцето бие, но никога, ще да бъде то вече цяло.
Сега е скръбно, разбито, опустяло!
Така смазваща е безмерната тъга
с всяка сълза, като въглен гореща,
разкъсва моята душа!
Болката бавно обзема ме изцяло,
сякаш никога не ще напусне мойто тяло.
Ден след ден, самотата ме обгръща,
а аз само искам твоята ръка да ме прегръща!
Непрестанно в спомени, снимки се ровя
с надежда за миг да си представа това,
че ти все още си до мене „Мамо” сега!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Натали Петрова Все права защищены
