Само за миг!
Само за миг живота се обръща
и усмивка сладка,
в безкрайни сълзи се превръща!
Сърцето бие, но никога, ще да бъде то вече цяло.
Сега е скръбно, разбито, опустяло!
Така смазваща е безмерната тъга
с всяка сълза, като въглен гореща,
разкъсва моята душа!
Болката бавно обзема ме изцяло,
сякаш никога не ще напусне мойто тяло.
Ден след ден, самотата ме обгръща,
а аз само искам твоята ръка да ме прегръща!
Непрестанно в спомени, снимки се ровя
с надежда за миг да си представа това,
че ти все още си до мене „Мамо” сега!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Натали Петрова Всички права запазени
