Само за миг живота се обръща

и усмивка сладка,

в безкрайни сълзи се превръща!

Сърцето бие, но никога, ще да бъде то вече цяло.

Сега е скръбно, разбито, опустяло!

Така смазваща е безмерната тъга

с всяка сълза, като въглен гореща,

разкъсва моята душа!

Болката бавно обзема ме изцяло,

сякаш никога не ще напусне мойто тяло.

Ден след ден, самотата ме обгръща,

а аз само искам твоята ръка да ме прегръща!

Непрестанно в спомени, снимки се ровя

с надежда за миг да си представа това,

че ти все още си до мене „Мамо” сега!!!