Есента по моята улица върви
в две топли стъпки светулки,
в позлатени листи животът трепти -
дървета свирят на струнни цигулки!
Златно е по изгрев в неделя,
Въздухът е толкова тих -
сложни въпроси тук не присъстват,
всяко събуждане е : Аз съм жив!
Тогава поисквам да бъда потребна
на някакъв устрем към близост,
на Светла душа от есен изплела
топлота от всеки есенен лист!
Да засвири музика само за нас
Есента - тиха, златна и блага,
не, не за последния валс -
вълшебно да свири за нас и остава...
© Елеонора Крушева Все права защищены