14.11.2023 г., 22:13

Само за нас

546 0 0
Само за нас
 

Есента по моята улица върви
в две топли стъпки светулки,
в позлатени листи животът трепти - 
дървета свирят на струнни цигулки!

 

Златно е по изгрев в неделя, 
Въздухът е толкова тих -
сложни въпроси тук не присъстват, 
всяко събуждане е : Аз съм жив!

 

Тогава поисквам да бъда потребна
на някакъв устрем към близост,
на Светла душа от есен изплела
топлота от всеки есенен лист!

 

Да засвири музика само за нас
Есента - тиха, златна и блага, 
не, не за последния валс -
вълшебно да свири за нас и остава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...