Самобичуване

  Нима е нашто общество 

една идилия голяма?!

Говорим   ли по същество,

такова нещо просто няма!

И не за туй, че ний не щем 

да има някаква управа…

Не можем да се разберем 

кога и кой да управлява!

С каноните сме все на нож!

И с всичките авторитети…

Забиваме в гърба си нож,

защото просто сме проклети!

И както казва онзи шоп,

желаем на съседа злото!

След нас да има и Потоп.

От туй не мига ни окото!

О, просто нямаме морал…

И чуждо мнение не тачим!

Макар да имаме свой дял,

по чуждото имане плачем!...

Наричани сме “пис миллет”…

И не напразно, аз признавам!

Тук доводите са безчет…

Не мога да им възразявам!..

Вървиме ли по този път,

не ще достигнем върховете!

Злините вечно ни ядат…

Не си береме  плодовете!...

Макар че туй е тъжен   факт...

С тарикатлъците се славим…

Не проявяваме  в   живота   такт.

И с хайдутстка си се хвалим…

Познават робския ни  дух!…

Защо живуркаме марина!?

Това не е зловреден    слух,

че  сме без Род и без Родина!

Бай Ганьо в нас е вечно “Топ”!...

Не можем да се промениме…

И с него все вървим до гроб:

или докато издържиме!...

Не знам дали ще се смирим.

По  хорски  пак да заживеем!

Тук на Балканите стоим 

и само балканизъм сеем…

Кому е нужно  всичко туй.

И цялата му тупурдия…

О, българино, ти ме чуй!

Не се живее  само
със филия!...

Към по-високо се стреми!...

Не се живее във  разруха!...

Опитай се да съградиш!...

Не си спасявай все кожуха!...

На крачка сме от Пропастта!...

Живеем само с Черна злоба!

А пък Доброто и Честта 

не ражда  нашата утроба!...