Нима е нашто общество
една идилия голяма?!
Говорим ли по същество,
такова нещо просто няма!
И не за туй, че ний не щем
да има някаква управа…
Не можем да се разберем
кога и кой да управлява!
С каноните сме все на нож!
И с всичките авторитети…
Забиваме в гърба си нож,
защото просто сме проклети!
И както казва онзи шоп,
желаем на съседа злото!
След нас да има и Потоп.
От туй не мига ни окото!
О, просто нямаме морал…
И чуждо мнение не тачим!
Макар да имаме свой дял,
по чуждото имане плачем!...
Наричани сме “пис миллет”…
И не напразно, аз признавам!
Тук доводите са безчет…
Не мога да им възразявам!..
Вървиме ли по този път,
не ще достигнем върховете!
Злините вечно ни ядат…
Не си береме плодовете!...
Макар че туй е тъжен факт...
С тарикатлъците се славим…
Не проявяваме в живота такт.
И с хайдутстка си се хвалим…
Познават робския ни дух!…
Защо живуркаме марина!?
Това не е зловреден слух,
че сме без Род и без Родина!
Бай Ганьо в нас е вечно “Топ”!...
Не можем да се промениме…
И с него все вървим до гроб:
или докато издържиме!...
Не знам дали ще се смирим.
По хорски пак да заживеем!
Тук на Балканите стоим
и само балканизъм сеем…
Кому е нужно всичко туй.
И цялата му тупурдия…
О, българино, ти ме чуй!
Не се живее само
със филия!...
Към по-високо се стреми!...
Не се живее във разруха!...
Опитай се да съградиш!...
Не си спасявай все кожуха!...
На крачка сме от Пропастта!...
Живеем само с Черна злоба!
А пък Доброто и Честта
не ражда нашата утроба!...
© Христо Славов Всички права запазени