Самодива
Ще ти липсвам. Щом сутрин отвориш очи,
ще ме виждаш, обвита в море от въздишки
и ще чувстваш как с длан ме докосваш почти -
чисто гола, покрита с невидими нишки.
Ще ме търсиш, когато настъпи нощта
и луната огрее голяма и цяла.
Мен ще искаш, когато угасне свещта,
а в тъмата простре се пътеката бяла.
Ще ти липсвам - във болка, във радост и страх,
във вълни от емоции, бунт на хормони.
Ще ме викаш, отчаян и жаден за грях
и лика ми сред сенките глухи ще гониш.
Но не ще ме откриеш там. Аз съм мираж
и играя вън с вятъра, плувам с мечтите.
Аз съм чуден, но вече отминал пейзаж,
самодива, с магия орисала дните.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Кашукеева Все права защищены
