23 нояб. 2007 г., 08:07

Самодива

802 0 10

                 За съжаление: Ще си призная -

                 По дяволите! Майка ти е права!

                 Аз уют не мога да създам,

                 аз сигурност не мога да ти дам,

                 аз не мога деца да ти раждам.

                 Огнище не мога да паля -

                  и вечеря дори не приготвям.

                  Да те прилаская тъй трудно е,

                  да се спра и да те целуна тъй сложно е.

                  Но само поискай

                  и вятъра тозчас ще докарам.

                  Стихии в ястия ще забъркам.

                   С урагана ще дойда засмяна.

                   С дъждовете си мия косата,

                   от дете си играя с водата.

                   С огъня пакости правим

                   и през нощта се завивам с жарава.

                

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...