28 июн. 2007 г., 08:31

САМОДИВА

1.1K 0 5

САМОДИВА

 

Родена в горските дъбрави.

С коси от слънчеви лъчи.

От ветровете музика си прави,

а метличини са нейните очи.

 

Денем паячета малки

нежни роби и плетат.

Вечер малките русалки

тихо стихове шептят.

 

Минава боса през гората.

Там дъхави цветя цъфтят.

Животинките в полята

венци за нейните коси плетат.

 

Живее в къщичката дива.

Живее в приказките за деца.

Но самодивата красива

живее в пълна самота.

 

26.06.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мириам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...