28.06.2007 г., 8:31

САМОДИВА

1.1K 0 5

САМОДИВА

 

Родена в горските дъбрави.

С коси от слънчеви лъчи.

От ветровете музика си прави,

а метличини са нейните очи.

 

Денем паячета малки

нежни роби и плетат.

Вечер малките русалки

тихо стихове шептят.

 

Минава боса през гората.

Там дъхави цветя цъфтят.

Животинките в полята

венци за нейните коси плетат.

 

Живее в къщичката дива.

Живее в приказките за деца.

Но самодивата красива

живее в пълна самота.

 

26.06.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мириам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...