Jun 28, 2007, 8:31 AM

САМОДИВА

  Poetry
1.1K 0 5

САМОДИВА

 

Родена в горските дъбрави.

С коси от слънчеви лъчи.

От ветровете музика си прави,

а метличини са нейните очи.

 

Денем паячета малки

нежни роби и плетат.

Вечер малките русалки

тихо стихове шептят.

 

Минава боса през гората.

Там дъхави цветя цъфтят.

Животинките в полята

венци за нейните коси плетат.

 

Живее в къщичката дива.

Живее в приказките за деца.

Но самодивата красива

живее в пълна самота.

 

26.06.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мириам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...