САМОДИВА
Родена в горските дъбрави.
С коси от слънчеви лъчи.
От ветровете музика си прави,
а метличини са нейните очи.
Денем паячета малки
нежни роби и плетат.
Вечер малките русалки
тихо стихове шептят.
Минава боса през гората.
Там дъхави цветя цъфтят.
Животинките в полята
венци за нейните коси плетат.
Живее в къщичката дива.
Живее в приказките за деца.
Но самодивата красива
живее в пълна самота.
26.06.2007
© Мириам All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
