САМОДИВА
Родена в горските дъбрави.
С коси от слънчеви лъчи.
От ветровете музика си прави,
а метличини са нейните очи.
Денем паячета малки
нежни роби и плетат.
Вечер малките русалки
тихо стихове шептят.
Минава боса през гората.
Там дъхави цветя цъфтят.
Животинките в полята
венци за нейните коси плетат.
Живее в къщичката дива.
Живее в приказките за деца.
Но самодивата красива
живее в пълна самота.
26.06.2007
© Мириам All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
