28 jun 2007, 8:31

САМОДИВА

  Poesía
1.1K 0 5

САМОДИВА

 

Родена в горските дъбрави.

С коси от слънчеви лъчи.

От ветровете музика си прави,

а метличини са нейните очи.

 

Денем паячета малки

нежни роби и плетат.

Вечер малките русалки

тихо стихове шептят.

 

Минава боса през гората.

Там дъхави цветя цъфтят.

Животинките в полята

венци за нейните коси плетат.

 

Живее в къщичката дива.

Живее в приказките за деца.

Но самодивата красива

живее в пълна самота.

 

26.06.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мириам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...