14 нояб. 2018 г., 23:42

Самодива

1K 11 17

Не си спестих пóлета на думите

и чувствата, които в мен летяха.

Рисувах лудо любовта по устните ти

с неземен танц, на самодива бяла.

 

До дъно пих нектар от сънища,

с парченца нежност от душата ти.

И исках... и исках само миг безвремие,

преди да ни погълне светлината.        

  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Г Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Щастлива съм, че оцени толкова мило текста ми, Мария! Звездни и сбъднати сънища.
  • Много красив ,изящно поднесен стих, Доче! Прочетох с удоволствие! Поздравление за нежната творба!
  • Нека всеки има своя миг безвремие.Благодаря ти, Гавраиле!
  • Изповед която докосва.
  • Мила, Албена! Благодаря ти за позитивните мисли. Щастлив уикенд.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....