Nov 14, 2018, 11:42 PM

Самодива

  Poetry » Love
1K 11 17

Не си спестих пóлета на думите

и чувствата, които в мен летяха.

Рисувах лудо любовта по устните ти

с неземен танц, на самодива бяла.

 

До дъно пих нектар от сънища,

с парченца нежност от душата ти.

И исках... и исках само миг безвремие,

преди да ни погълне светлината.        

  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Г All rights reserved.

Comments

Comments

  • Щастлива съм, че оцени толкова мило текста ми, Мария! Звездни и сбъднати сънища.
  • Много красив ,изящно поднесен стих, Доче! Прочетох с удоволствие! Поздравление за нежната творба!
  • Нека всеки има своя миг безвремие.Благодаря ти, Гавраиле!
  • Изповед която докосва.
  • Мила, Албена! Благодаря ти за позитивните мисли. Щастлив уикенд.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...