Самодива

Една самодива

неземно красива

с водата играе,

покой тя не знае.

Една самодива

безумно щастлива,

душата ѝ грее

с вода щом се слее.

Заедно танцуват,

с танц те празнуват

тази нежна магия

от вихър и стихия.

Над тях светлината

мека на лунната

пелена им постила,

тъмнината е скрила.

Една самодива

как водата разлива,

в шепи събрала,

на нощта я раздала.

В една самодива

е легендата жива,

облечена в бяло

светлина е в тяло.