Самодива
Една самодива
неземно красива
с водата играе,
покой тя не знае.
Една самодива
безумно щастлива,
душата ѝ грее
с вода щом се слее.
Заедно танцуват,
с танц те празнуват
тази нежна магия
от вихър и стихия.
Над тях светлината
мека на лунната
пелена им постила,
тъмнината е скрила.
Една самодива
как водата разлива,
в шепи събрала,
на нощта я раздала.
В една самодива
е легендата жива,
облечена в бяло
светлина е в тяло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Кръстев Всички права запазени
