Една самодива
неземно красива
с водата играе,
покой тя не знае.
Една самодива
безумно щастлива,
душата ѝ грее
с вода щом се слее.
Заедно танцуват,
с танц те празнуват
тази нежна магия
от вихър и стихия.
Над тях светлината
мека на лунната
пелена им постила,
тъмнината е скрила.
Една самодива
как водата разлива,
в шепи събрала,
на нощта я раздала.
В една самодива
е легендата жива,
облечена в бяло
светлина е в тяло.
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
