8 мар. 2009 г., 04:44

Самодивата 

  Поэзия » Любовная
786 0 20

Врана нощта.

Звездици по гривата.

Всички задръжки

тъпчат копитата.

Нови пътеки

гори самодивата.

Ниско в нозете

се кланят тревите.

Само луна,

отразена в подковите,

с хитра усмивка

буди покоя.

Още сама е.

Сърцето в окови.

Още не чужда,

но вече не твоя.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??