8.03.2009 г., 4:44 ч.

Самодивата 

  Поезия » Любовна
787 0 20

Врана нощта.

Звездици по гривата.

Всички задръжки

тъпчат копитата.

Нови пътеки

гори самодивата.

Ниско в нозете

се кланят тревите.

Само луна,

отразена в подковите,

с хитра усмивка

буди покоя.

Още сама е.

Сърцето в окови.

Още не чужда,

но вече не твоя.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??