Mar 8, 2009, 4:44 AM

Самодивата 

  Poetry » Love
782 0 20

Врана нощта.

Звездици по гривата.

Всички задръжки

тъпчат копитата.

Нови пътеки

гори самодивата.

Ниско в нозете

се кланят тревите.

Само луна,

отразена в подковите,

с хитра усмивка

буди покоя.

Още сама е.

Сърцето в окови.

Още не чужда,

но вече не твоя.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??