Самодивска факла

Поэзия

970 0 21

---

Ех, да не бях ти отпила водата,

дето поднесе ми в длани горещи.

Днес ви проклинам — и теб, и Луната —

кръгло-нахална ми свети отсреща...

Сън самодивски в несбъдната притча —

булчински свян, под литака пресукан.

Ленът на бяла стихия прилича,

мълком постлан във дъжда, под капчука.

Извор пресъхна, очите ми — пълни —

бистър чеиз върху ялови ракли.

Ти си последната бедствена мълния —

пламнах по теб!

Изгорях като факла!

---

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

monilia (Симеон Пенчев)

Прекрасно е, Стенли!

2013-03-15T10:37:40+02:00
Самодива (Вики)

Виж ти, сестричка
Прекрасен стих, Стенли!

2013-02-13T17:02:11+02:00
keri-88 (Керанка Иванова)

Много ми хареса! Толкова образно... Благодаря за удоволствието да прочета!

2013-02-12T12:18:03+02:00
stenli499 (Станислава)

На всички благодаря от сърце за подкрепата!
Желая пълен с радости ден!

Краси,от малка ми казват "дактил",но отпред имаше нещо птиро... птеро...

2013-02-12T12:17:48+02:00
Eia (Росица Танчева)

"Ех, да не бях ти отпила водата,
дето поднесе ми в длани горещи."
Много хубаво!

2013-02-12T11:57:09+02:00