---
Ех, да не бях ти отпила водата,
дето поднесе ми в длани горещи.
Днес ви проклинам — и теб, и Луната —
кръгло-нахална ми свети отсреща...
Сън самодивски в несбъдната притча —
булчински свян, под литака пресукан.
Ленът на бяла стихия прилича,
мълком постлан във дъжда, под капчука.
Извор пресъхна, очите ми — пълни —
бистър чеиз върху ялови ракли.
Ти си последната бедствена мълния —
пламнах по теб!
Изгорях като факла!
---
© Станислава All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
