Самодивска факла
---
Ех, да не бях ти отпила водата,
дето поднесе ми в длани горещи.
Днес ви проклинам — и теб, и Луната —
кръгло-нахална ми свети отсреща...
Сън самодивски в несбъдната притча —
булчински свян, под литака пресукан.
Ленът на бяла стихия прилича,
мълком постлан във дъжда, под капчука.
Извор пресъхна, очите ми — пълни —
бистър чеиз върху ялови ракли.
Ти си последната бедствена мълния —
пламнах по теб!
Изгорях като факла!
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
