11.02.2013 г., 12:49 ч.  

Самодивска факла 

  Поезия
779 0 21

---


Ех, да не бях ти отпила водата,

дето поднесе ми в длани горещи.

Днес ви проклинам — и теб, и Луната —

кръгло-нахална ми свети отсреща...

 

Сън самодивски в несбъдната притча —

булчински свян, под литака пресукан.

Ленът на бяла стихия прилича,

мълком постлан във дъжда, под капчука.

 

Извор пресъхна, очите ми — пълни —

бистър чеиз върху ялови ракли.

Ти си последната бедствена мълния —

пламнах по теб!

Изгорях като факла!

 

 

---

© Станислава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??