16 июл. 2023 г., 12:40

Самодивско 

  Поэзия » Любовная, Другая
326 3 13

Сред гората зелена има полянка красива

с билки уханни и капки роса по тревата.

Под звездите в тайнствени нощи една Самодива

боса танцува, с бяла роба, почти до земята.

Косите и́ свила, езера са очите и́ сини.

Росата блести, нозете леко стъпват по нея.

Ръцете изящни, пръстите дълги и фини,

пред този образ, звездите с Луната бледнеят

В час усоен, билки събира и ги преплита,

тихо, свои си думи напевни, магични шепти.

Бяла магия за любов да направи, опитва,

думи, билки, роса и звезди във венец ги реди.

Смъртен мъж е превзел сърцето и́ буйно и диво.

Слага билка и на всяка плитка тихо нарича –

Среднощ в гората да дойде! И щом поглед вдигне,

нея да види. Нея само истински да обича.

 

15.07.2023

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??