Скитницa
268 7392
16.07.2023 г., 12:40 ч.

Самодивско 

  Поезия » Любовна, Друга
333 3 13

Сред гората зелена има полянка красива

с билки уханни и капки роса по тревата.

Под звездите в тайнствени нощи една Самодива

боса танцува, с бяла роба, почти до земята.

Косите и́ свила, езера са очите и́ сини.

Росата блести, нозете леко стъпват по нея.

Ръцете изящни, пръстите дълги и фини,

пред този образ, звездите с Луната бледнеят

В час усоен, билки събира и ги преплита,

тихо, свои си думи напевни, магични шепти.

Бяла магия за любов да направи, опитва,

думи, билки, роса и звезди във венец ги реди.

Смъртен мъж е превзел сърцето и́ буйно и диво.

Слага билка и на всяка плитка тихо нарича –

Среднощ в гората да дойде! И щом поглед вдигне,

нея да види. Нея само истински да обича.

 

15.07.2023

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??