Самодивско
Сред гората зелена има полянка красива
с билки уханни и капки роса по тревата.
Под звездите в тайнствени нощи една Самодива
боса танцува, с бяла роба, почти до земята.
Косите и́ свила, езера са очите и́ сини.
Росата блести, нозете леко стъпват по нея.
Ръцете изящни, пръстите дълги и фини,
пред този образ, звездите с Луната бледнеят
В час усоен, билки събира и ги преплита,
тихо, свои си думи напевни, магични шепти.
Бяла магия за любов да направи, опитва,
думи, билки, роса и звезди във венец ги реди.
Смъртен мъж е превзел сърцето и́ буйно и диво.
Слага билка и на всяка плитка тихо нарича –
Среднощ в гората да дойде! И щом поглед вдигне,
нея да види. Нея само истински да обича.
15.07.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
