Скитницa
268 7406
16 jul 2023, 12:40

Самодивско 

  Poesía » De amor, Otra
340 3 13

Сред гората зелена има полянка красива

с билки уханни и капки роса по тревата.

Под звездите в тайнствени нощи една Самодива

боса танцува, с бяла роба, почти до земята.

Косите и́ свила, езера са очите и́ сини.

Росата блести, нозете леко стъпват по нея.

Ръцете изящни, пръстите дълги и фини,

пред този образ, звездите с Луната бледнеят

В час усоен, билки събира и ги преплита,

тихо, свои си думи напевни, магични шепти.

Бяла магия за любов да направи, опитва,

думи, билки, роса и звезди във венец ги реди.

Смъртен мъж е превзел сърцето и́ буйно и диво.

Слага билка и на всяка плитка тихо нарича –

Среднощ в гората да дойде! И щом поглед вдигне,

нея да види. Нея само истински да обича.

 

15.07.2023

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??