12 февр. 2021 г., 08:39

Самолечение

926 3 2

 

 

Откъртвам те от себе си

 като пиявица…

Отскубвам те от себе си

като кърлеж…

Премахвам те от себе си

като медуза…

Прогонвам те  от себе си

като оса…

Размазвам те…

като преял комар…

Изчиствам се от тебе…

и от всичко, което си успял да изсмучеш от

благодатната ми плът…

Отлюспвам те …

като струпче от

 заздравяваща

рана!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога отчаянието води до трагизъм, а осъзнатият трагизъм до трагикомизъм ... винаги има начин да има начин, важното е да погледнеш нещата и от друг ъгъл🙂 . Благодаря ти, Младене, че коментира.
  • Такива сравнения не ми бяха хрумвали. Но са много подобаващи за едно Самолечение. придават му страшна убедителност и автентичност. Поздравление, Ангелина!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...