Feb 12, 2021, 8:39 AM

Самолечение

  Poetry
927 3 2

 

 

Откъртвам те от себе си

 като пиявица…

Отскубвам те от себе си

като кърлеж…

Премахвам те от себе си

като медуза…

Прогонвам те  от себе си

като оса…

Размазвам те…

като преял комар…

Изчиствам се от тебе…

и от всичко, което си успял да изсмучеш от

благодатната ми плът…

Отлюспвам те …

като струпче от

 заздравяваща

рана!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога отчаянието води до трагизъм, а осъзнатият трагизъм до трагикомизъм ... винаги има начин да има начин, важното е да погледнеш нещата и от друг ъгъл🙂 . Благодаря ти, Младене, че коментира.
  • Такива сравнения не ми бяха хрумвали. Но са много подобаващи за едно Самолечение. придават му страшна убедителност и автентичност. Поздравление, Ангелина!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...