1 авг. 2014 г., 15:56

Самолекуване

500 0 2

Пътува слънцето в небето.

Разпръсква огнени лъчи.

Уплаши се щурец в полето

и скрит в тревата си мълчи.

 

И плахото щурче във мене

прекъсва вече песента.

Сърцето мъка ще надене,

че идва вече есента.

 

Напразно днеска любовта ми

ще чака песен от щурец.

Това разкъсва радостта ми

със ореола на светец.

 

В душата музиката спира.

Жълтеят думите - листа.

И кръв по вените напира

да топли болните места.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...