Самолекуване

1 авг. 2014 г., 15:56

Поэзия

365 0 2

Пътува слънцето в небето.

Разпръсква огнени лъчи.

Уплаши се щурец в полето

и скрит в тревата си мълчи.

И плахото щурче във мене

прекъсва вече песента.

Сърцето мъка ще надене,

че идва вече есента.

Напразно днеска любовта ми

ще чака песен от щурец.

Това разкъсва радостта ми

със ореола на светец.

В душата музиката спира.

Жълтеят думите - листа.

И кръв по вените напира

да топли болните места.