1.08.2014 г., 15:56

Самолекуване

496 0 2

Пътува слънцето в небето.

Разпръсква огнени лъчи.

Уплаши се щурец в полето

и скрит в тревата си мълчи.

 

И плахото щурче във мене

прекъсва вече песента.

Сърцето мъка ще надене,

че идва вече есента.

 

Напразно днеска любовта ми

ще чака песен от щурец.

Това разкъсва радостта ми

със ореола на светец.

 

В душата музиката спира.

Жълтеят думите - листа.

И кръв по вените напира

да топли болните места.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...